Когато погледна назад към изминалата 2017-та, съм удивена колко много и различни събития ми се случиха през нея, колко нови възможности се откриха пред мен и колко прекрасни хора влязоха в живота ми… Запечатвам ги и тук, а ако на места написаното ви звучи познато, значи или сте от приятелите ми във Фейсбук, или следите страницата ми там, или и двете 🙂

През януари започнах с планиране и маркиране на нещата, които искам да постигна през годината. Идеите извираха ли извираха, а аз пишех ли пишех 🙂

През февруари сайтът на Nadko Designs, върху който бях работила повече от две години, вече беше live с първите две публикации в него ТУК и ТУК.

На 21 март – Международния ден на хората със Синдром на Даун – дадох официален старт на този мой много специален и скъп на сърцето ми проект – Nadko Designs

На същия този ден в сайта на Фрамар излезе едно много специално наше интервю, в което аз и Борислав дадохме отговори на лични въпроси, свързани с раждането на Вяра и живота ни оттогава. Отне ни повече от 6 месеца да напишем отговорите. На мен най-вече 🙂 Да споделиш толкова съкровени неща публично отнема време, както се оказа.

Месец по-късно интервюто ни беше отпечатано и във вестника на българите в Лондон БГ-БЕН.

В това интервю са събрани нашите послания, които искаме да предадем като родители на дете със специални потребности в България. Завършвам темата тук с думите на Борислав в края на интервюто:

Те ни учат на много неща – и най-вече, че животът е многолик и уникален, многообразен и велик във всичко сътворено!!

През април пуснах първия си официален модел на български език – шапка ПИЛЕНЦЕ. Направих я специално за тазгодишните великденски фотосесии на Мария Немска. Поръчката й беше за бебешка шапчица на пиленце, което се излюпва от яйцето си. Получи се нежна шапчица, подходяща както за тематична фотосесия, така и за ежедневна употреба 🙂

Месец май беше белязан със старта на онлайн магазина на Nadko Designs. Замислих и създадох онлайн магазина така, че не просто да предлагам продукти, а да осигурявам решения, защото знам какво е да се изгубиш в прежда, мечти и незапочнати и/или недовършени проекти… Надявам се да бъда максимално полезна и вдъхновяваща, за да може пътят от избора на материали и модел за предстоящия ви проект до действителното му реализиране да бъде възможно най-кратък, приятен и безпрепятствен Приятно разглеждане и пазаруване!

През юни имахме разкошна фотосесия с Мария Немска.

А ето и една снимка „от кухнята“. Фотограф в действие Хич не е лесно да режисираш и снимаш малка своенравна принцеса. Ние: “Вяри, погледни насам.” Вяра: “Неее!” и се обръща на другата страна. И така минимум 20-ина пъти на кадър… Накрая й хванахме цаката: “Искаш ли песнички?” – “Айдии” – “Тогава погледни насам и дай усмивка!” – Поглежда, усмихва се и грабва таблета. И така отново 20-ина пъти на кадър Трябва да имаш железни нерви и огромна енергия да осъществиш фотосесия с такъв модел и то при 40-градусовата жега на сянка. И тя ги има. Както и много професионализъм, креативност и позитивизъм. Нашият любим фотограф Мария Немска

Когато стартирах Nadko Designs обещах да разкажа повече за мен и за каузата на Nadko Designs. За това, което ме мотивира и вдъхновява, за това, в което вярвам, и за това, което съм. Трябваше ми време и сила, за да напиша нещата в това интервю на Лили Георгиева. Но веднъж започнала, не можах да се спра, докато не излях всичко това, което виждате в Моята гордост през юли. От цялото си сърце благодаря на Лили, която ме провокира да се обърна с хастара навън, като по този начин ми помогна да преодолея редица мои вътрешни страхове и да стана далеч по-уверена, споделяща и спонтанна, както и с една идея по-малко перфекционистична. Благодарение на работата с нея формулирах мисията си, разширих визията си за нещата, които мога и искам да постигна, отворих една чисто нова страница както в професионален, така и в личен аспект и… се промених за пореден път.

На 10 юли публикувах първия си видеоурок в канала на Nadko Designs в YouTube – как се плете на една кука бабино квадратче. Вълнувах се много и бях горда, че съм осъществила една от смелите си мечти и съм преодоляла притесненията си дали и как ще се получи… Отзвукът, който получих за този видеоурок ме окрили и ми даде още мотивация да продължавам и да записвам нови видеа. А бабиното квадратче е най-популярното видео в канала ми с над 4 хиляди гледания към момента 🙂

През август попътувахме из Родопите и въпреки че бях си взела цяла чанта с плетки, не можах да им обърна много внимание. Е, плетох малко и предимно цветни ластичета 🙂

15 септември беше първият ден на Вяра в детската градина. Много емоции, усмивки, вълнение, тъга, притеснения и надежди съпътстваха това важно за нас събитие. Сутринта отидохме с усмивка, следобед също си тръгнахме с усмивка Завинаги обаче ще остане отпечатан в сърцето ми очакващият леко тъжен образ на напрегнатото й личице, с който я заварих да седи мирно на пейката с другите дечица, вместо да дивее по играчките, както тя си знае… Като ме видя, че идвам да я взема, разцъфна, скочи да ме гушне и щастлива започна да вършее по играчките в двора с “Мама, мама” на уста Гледах я с едновременно преливащо от щастие и леко свито сърце. Мога да предположа какви чувства и мисли са вълнували малката й главица през този ден на новото място с новите хора около нея. “Липсвах ли ти, мамо?” – питам я и получавам категорично “Дааа”, придружено с енергично кимане на русата й главица Важното е обаче, че като я питах на тръгване, дали иска пак да я доведем на градината, отговорът й беше също толкова категорично положителен На добър час на моето пораснало момиче и на всички малчугани по пътя им към самостоятелността!

Септември завърши с едно животопроменящо събитие за нас като родители на дете със Синдром на Даун. Това беше двудневният семинар Всеки може да чете с невероятната Натали Хейл. Тя самата е майка на син със синдрома и е посветила живота си на мисията да обучава деца със специални нужди да четат. Разработената от нея система дава възможност на всеки без значение от възрастта и затрудненията в развитието да се научи да чете и то трайно и с любов.

А последното тримесечие на 2017-та беше толкова наситено откъм събития, емоции, нови начала и срещи, че се чувствам направо като посипана с вълшебен прашец 🙂

През октомври начало на магическата поредица постави участието на Nadko Designs в първия ни базар за ръчно правени неща, който беше организиран като частно събитие в рамките на затворената фейсбук група „Красивите майки“.

Много се вълнувах, както винаги, когато ми предстои нещо ново и непознато. И… беше невероятно зареждащо позитивно преживяване.

Запознах се със страхотни жени-майки-творци, показах и разказах за моите плетива и за каузата на Nadko Designs, бях част от организираната на базара томбола с цветно плетено ластиче за един от печелившите, танцувах зумба, срещнах съученичка от гимназията, с която не се бяхме виждали от завършването, купих разкошни ръчно правени неща, продадох мои и получих поръчки за още.

Родиха се нови идеи, намерих нови съмишленици и нямам търпение да ви разкажа какво предстои. Ще иска здрава работа и сериозна организация, както и време за реализиране, но засега толкова по тоз въпрос 🙂 А още снимки от събитието, за да усетите атмосферата, може да разгледате ТУК.

Само седмица по-късно, след няколко творчески безсънни нощи и срещи-разговори с точните хора, успях да осъществя още една от мечтаните ми цели. В дъждовния съботен предиобед на 28 октомври се проведе първата работилница по плетене на Nadko Designs – Да плетем заедно 🙂

Бях истински впечатлена от бързината, с която и малки, и големи усвоиха това, което им показахме, както и от креативността им и желанието им да плетат.

Тази първа работилничка ще остане за мен изключително специална и заради участието на Слава, която с огромна гордост и удоволствие ви представям във видеото по-долу! Слава е едно прекрасно момиче със Синдром на Даун, на което не съм спряла да се възхищавам от първия миг, в който я видях преди около две години.

Едно момиче, което пише, чете, смята, танцува, шие, а вече и плете, както ще видите от видеото 🙂 Благодаря от сърце на мама Станислава, че прие поканата ми да участват в тази първа работилница по плетене. Самата тя е опитна плетачка, но сподели, че Слава не е изявила желание да се научи досега. Което прави участието им в Да плетем заедно 🙂 още по-ценно и удовлетворяващо за мен!

С цялото си същество се надявам един ден, когато Вяра порасне, да бъде такова вдъхновение, каквото е Слава за другите!

През ноември магистралата за София ни беше като втори дом 🙂

На 11 ноември бях част от едно събитие, което чаках с нетърпение от половин година. Women. Speak. Live. отново ме разтърси (в хубавия смисъл), пречисти ме с потоците сълзи на осъзнаване, че не съм сама, на увереност, че съм на прав път и на вдъхновение, че съм част от една общност жени, които се сблъскваме с едни и същи трудности, споделяме сходни ценности и действаме целеустремено, за да осъществим идеите си. Контактите, които направих по време на събитието, ще ми бъдат изключително полезни във връзка с един от проектите, върху които работя от известно време насам.

Вечерта ми завърши с фестивала Шарена плетеница, на който се потопих в океан от нови зареждащи ме емоции, както и в срещи с хора, които бяха точно това, от което се нуждаех в този момент. В края на този изключително продуктивен във всяко отношение ден, на излизане от София, в главата ми изкристализира една идея, която беше озарена с повече от 5-минутна заря. Приех го като поредния знак, затвърждаващ в мен увереността, че съм на прав път (не само към Пловдив 🙂 )

На 12 ноември (44-тия рожден ден на моя любим) отново бяхме в София, за да участвам в Работилничката на Дядо Коледа, организирана отново от фейсбук групата Красивите майки.

Това за мен беше изключително запомнящо се събитие, което отразих в страницата на Nadko Designs във Фейсбук ето така:

Да излезеш от зоната си на комфорт не е лесно, но си струва. Струва си усилията, защото резултатът след това е толкова удовлетворяващ, че не ти остава друго освен да се изпъчиш гордо и с усмивка на уста да кажеш: “Аз се справих! Аз успях! Аз мога!” Благодаря ви, момичета, за желанието, усърдието, доверието, усмивките и добрите думи! Щастлива и горда съм с всяко едно от вашите творения! Няма по-голямо удовлетворение за един учител от това да види успехите на своите ученици. Благодаря, че бяхме заедно днес и направихте двоен празник днешния ни семеен празник Нямам търпение за следващите ни срещи 🙂

На 13 ноември беше официалното връчване на дипломата ми за Доктор в Софийския университет. Изключително тържествен и много значим за мен ден, който споделих с човека, на когото посветих дисертацията си – моята майка.

Преди 9 години, когато се впуснах в приключението “Докторантура”, не подозирах, че ще ми струва 9 години, безброй безсънни нощи, съмнения, въпроси, на които не винаги получавах отговори, болезнени осъзнавания за някои от хората около мен и други не особено положителни неща. Но наред с това научих важни уроци, срещнах прекрасни хора и натрупах безценен личен и професионален опит.

Като резултат всичко, което преживях по нелекия си път като докторант, ме промени за пореден път и ме направи човека и професионалиста, който съм към момента и с който се гордеят хората, които истински ме ценят и обичат. За мен дипломата, която получих на този ден, не е просто парче хартия, нито пък е трофей, даващ ми правото самоцелно да поставям пред името си Д-р. За мен тя е знаменцето, което с гордост и удовлетворение забивам на поредния си покорен връх като символ на знанието, упоритостта, любовта и стремежа към развитие и усъвършенстване, които движат света напред. Честито ми!

В същия този ден с мен се свързаха от екипа на Performance Yarn с предложение за съвместна работа 🙂

В началото на декември реализирах първия си проект във връзка с това сътрудничество – разработването на седем вида ПРЕЖДА КОМБО Simply Wool. Създадох ги така, че да са в духа на сезона, да нашепват за уют, топлина, празник, любов и светлина. Преждата е от 100% мериносова вълна и е мека, топла и изключително приятна за плетене и носене и можете да я поръчате от онлайн магазина на Nadko Designs.

Ето съвсем накратко как протече и втората ни работилничка. Смяхме се, избирахме, плетохме, говорихме си, съревновавахме се, пуфтяхме, позирахме, снимахме (се), забавлявахме се Беше ни приятно и уютно и накрая всички си тръгнахме доволни и заредени с усмивки и шалове.

Коледната ни работилница, планирана за неделята преди Коледа, за съжаление не се състоя, защото низ от събития попречи на няколкото желаещи да участват. Това ме накара да преосмисля нещата, свързани с провеждането на работилничките ни занапред, и съвсем скоро ще споделя какви идеи имам за формата на новите ни срещи 🙂

В края на 2017 дадох старт на нещо ново, което обмислям и искам да направя почти от самото начало на Nadko Designs – група, в която да обменяме идеи, да се вдъхновяваме, да се учим, да си помагаме и да споделяме всичко, което ни вълнува във връзка с плетените ни проекти и любовта ни към куката и преждата. Ето я: Nadko Designs Group Добре дошли сте всички, които плетете или искате да се научите. Заповядайте и нека заедно творим и се учим на това, което умеем. Нека се вдъхновяваме взаимно!

Изпращам 2017-та с удовлетворение, любов, почит и огромна благодарност. Не беше лесна, но беше пълна и добра година. Щастлива съм и горда от постигнатото, благодарна съм за преживяното!

Благодаря и на всички вас, които бяхте с мен и Nadko Designs през тази изминала стартова и изключително важна за нас година! Благодаря за подкрепата, за топлите думи и позитивната енергия!