Великденското одеяло е готово! 🙂 Получи се още по-прекрасно, отколкото го виждах, докато работя по него и съм безкрайно щастлива, че го завърших. Отне ми малко повече от месец от началото до края, като някои дни плетях дълги часове, а други – изобщо. Беше ми изключително приятно да го плета – техниката C2C (от ъгъл до ъгъл) ми е една от най-любимите и, честно казано, нямам търпение да почна следващия такъв проект. Искате ли да ви издам каква ще е темата? Добреее, добре, веднага казвам 🙂 Ще е бухалче за едно бъдещо бебе, което ще се роди в края на лятото. Но за това – когато му дойде времето. Сега се връщам към разкошните „Великденски яйца“ с обещаните подробности за съединяването и бордюра.

Преди да пристъпя към съединяването на отделните блокове, с оранжевото – преждата на фона – направих един ред стълбчета нисък пълнеж (НП) около всеки от тях, за да е по-лесно свързването след това. Ако сте плели по техниката С2С най-вероятно вече знаете, че за окантването накрая не е ясно къде точно да пъхаш куката, за да изпълниш стълбчетата. Сега ви споделям този изпитан от мен метод, при който стълбчетата се разпределят равномерно по цялото продължение на всяка от страните и резултатът е красив завършек на блока или проекта. И така:

захващаме конеца в което и да е от пространствата между квадратчетата и правим 1 бримка синджир (СБ) и 1 НП в същото това пространство;
внимателно разглеждаме какъв е типът на квадратчето, което следва. Вариантите са два: а) квадратче от 3 стълбчета висок пълнеж (ВП), разположени вертикално или б) квадратче от стълбчета ВП + 3 СБ, разположени хоризонтално;
при вариант а) правим по 1 НП като бодем МЕЖДУ стълбчетата ВП, т.е. работим в пространствата между стълбчетата. Правим общо 2 ВП за този тип квадратче – един между първия и втория ВП и един между втория и третия;
в пространството между квадратчетата, което следва, правим 1 НП;
в следващото квадратче, което съответно ще е от вариант б) правим 2 НП в пространството (дупката), образувана от трите СБ, разположени хоризонтално;
в пространството между квадратчетата, което следва, правим 1 НП;
продължаваме да правим стълбчата НП по цялото продължение на страната, като редуваме 2 НП във всяко квадратче с 1 НП между квадратчетата;
във всеки ъгъл правим общо 4 НП за гладко обръщане;
накрая свързваме със залепена бримка в първото стълбче НП, режем конеца и го скриваме между бримките.

Готови сме за същинското съединяване 🙂

Първоначалната ми идея беше да направя свързването на блоковете и бордюра около цялото одеяло с Alize Baby Flower в шампанско, което има цветчета в бледо и наситено оранжево и жълто.Пробвах, ето го резултата, но не ми хареса и го разплетох.

После пробвах да съединя двата блока с оранжевата прежда със стълбчета НП, но пак не ми хареса, защото се получи ясно изразен ръб от лицевата страна и вдлъбнато свързване от опаковата. Разплетох го веднага, дори снимка не направих, толкова не ми допадна този вариант. Опитах свързване и със залепени бримки, но резултатът отново не беше това, което исках. Бях малко обезсърчена, защото не можех да довърша одеялото, а оставаше наистина толкова малко…

Не ми се щеше да съшивам блоковете с игла, но в крайна сметка бях готова и тази жертва да направя, само и само да успея да постигна красивото свързване, което си представях, а не успявах да постигна. Докато се борех с нежеланието си да вдяна иглата, ми хрумна да пробвам да съединя блоковете със залепени бримки (ЗБ), но като пъхам куката само в едната нишка на бримките – така, както бих правила, ако шиех с иглата. И о, чудо! Получи се! 🙂

Прекрасно свързване с красиво, но не изпъкнало ръбче от лицевата страна:

И гладко, плоско и равномерно преливащо свързване от опаковата страна:

Ето как точно се процедира, за да се получи този така желан от мен резултат:

поставяме блоковете, които ще съединяваме, гръб с гръб един към друг – т.е. опаковите им страни са отвътре, а лицевите са отвън;
захващаме конеца, с който ще съединяваме, в най-първата бримка от началото на реда (пада се най-горната на ъгъла);
правим ЗБ като захващаме по една нишка от бримките на всеки от блоковете по следния начин: за блока, който е откъм нас, бодем САМО в предната нишка на бримката, а за блока, който е от другата страна, бодем САМО в задната нишка на бримката.
продължаваме, като внимаваме блоковете да са изравнени, за да се получи равно свързване накрая;
последната ЗБ правим в най-последната бримка от долния ъгъл – това е важно, за да може при съединяването на готовите парчета, да няма дупка в средата, там където са били ъглите на отделните блокове.
завършваме, режем конеца, прибираме го между бримките и пристъпваме към следващите два блока 🙂

След като и другите два блока са съединени, е време да се съединят двете парчета и да се направи бордюрът. Ето как 🙂

захващаме конеца в която и да е бримка и правим по 1 НП във всяка бримка;
там, където е било свързването между блоковете, правим 1 НП, като бодем точно в това място – в бримката от ръбчето ЗБ;
във всеки ъгъл правим 3 НП, като бодем в централната бримка на ъгъла;
продължаваме по цялата дължина на одеялото, свързваме със ЗБ в най-първата от началото на реда;
правим един последен ред с по 1 ЗБ във всяка бримка по продължение на одеялото, завършваме, прибираме конците и сме готови! 🙂

Готовото одеяло е 85 х 105 см. Куката, с която плетох, за да се получи този размер, е 5 мм. Тежи около 650 грама: използвах почти всичките 4 кълба (400 г) оранжева прежда (Бонбон Класик) за фона, съединяването и бордюра и по около 70 г от цвят (Alize Baby Flower) за всяко яйце. Много съм горда и щастлива как се получи! Това е първият ми авторски модел по техниката C2C (от ъгъл от ъгъл) и определено няма да е последният 🙂

Ами това е историята по създаването на одеялото „Великденски яйца“. Вяра си го обича откакто го започнах, „плете“ заедно с мен отделните блокове и изобщо беше в течение на целия процес от началото до края. Така че като ѝ казах, че е готово, го гушна, обяви: „МОЙ“ и усмихната ми позира 🙂

Нямам търпение да видя довършените проекти на момичетата от групата! Като са готови, ще ги споделя във фейсбук страницата и в инстаграм. Между другото, използвам възможността да ви поканя да ме последвате в българския профил на Nadko Designs Studio в инстаграм, където в историите вече редовно споделям моменти от кухнята и зад кулисите – как снимам, плета, творя, работя, домакинствам и отглеждам Вяра, разбира се 🙂

А ако искате да изплетете и ваше одеяло с великденски яйца, ето ТУК е схемата. Приятно плетене!

Ако имате въпроси, не се притеснявайте да ме питате, като използвате формата за коментари отдолу. Ще бъда много щастлива, ако споделяте с мен вашите проекти, вдъхновени от Nadko Designs 🙂 Отбелязвайте творенията си с #NadkoDesignsClub във фейсбук или инстаграм и всеки месец ще избирам няколко измежду споделените, които ще представям тук в сайта.

Нека се вдъхновяваме взаимно! 🙂